За нас

История

Повече от половин век „Софийски музикални седмици“ е сцената, на която световни имена и млади таланти се срещат с публиката — кръстопът на европейски и български музикални стилове.

Свали пълната история (PDF)

Пълният архив на фестивала — три текста и хронология на всички откривания 1970–1994.

1969

Раждането на идеята

Идеята се заражда в средата на 60-те години, свързана и с Международния конкурс за млади оперни певци в София (от 1961). През 1969 г. патриарсите на българската музика — Владигеров, Пипков, Стайнов, Кутев, Големинов — обмислят параметрите на фестивала: периодика, организация, финансиране и основни рубрики като „Сцена на младия изпълнител“, „Непознати страници“ и „Изтокът среща Запада“. Инициатор е проф. Богомил Стършенов — директор на ГД „Българска музика“ и ученик на Гейнрих Нейгауз, а решаваща роля за отварянето на културните граници има Иван Башев.

Стършенов — с широки международни връзки, остроумен и изключително организиран — е основният конструктор на разпространителската мрежа за музика в България; днес полузабравен, но именно на условията, които той създава, се дължат възможностите за изява на българските музиканти през 60-те и 70-те. Иван Башев, заместник-председател на Комитета за култура и по-късно външен министър, владее шест езика и с несравним авторитет в артистичните среди променя културната ни политика — благодарение на него се ражда и първият Международен конкурс за млади оперни певци в София. Приема се и принципът за мултипликация: гостуващите артисти да свирят не само в София, но и в Пловдив и Варна. А когато разговорът стига до утвърдените източни форуми — „Пражка пролет“, „Варшавска есен“, „Руска зима“ — Любомир Пипков подхвърля: „При това положение най-добре е да кръстим нашия фестивал „Сиромашко лято“.“

1970

Първото издание

Първото издание е открито на 24 май 1970 г. — Денят на славянската писменост и българската култура — в Софийската народна опера, съвпадайки със заключителния концерт на IV Международен конкурс за млади оперни певци. Още същата година гостуват изпълнители от СССР, Полша, Франция, Италия, ГДР, ГФР, САЩ и Чехословакия, а на второто издание пред залите се веят флаговете на 12 страни. През юли 1970 г. фестивалът е утвърден като ежегодна проява през месеците май и юни.

1982

Европейско признание

Отстоявайки целта си да представя най-значимото от световното и българското творчество, фестивалът е приет през 1982 г. в Асоциацията на европейските фестивали за музика, театър и балет (EFA) — първият български форум, член на организацията. По сцените му гостуват Виенската, Берлинската и Ленинградската филхармония, диригенти като Клаудио Абадо и Генадий Рождественски, солисти като Хенрик Шеринг, Леонид Коган, Хосе Карерас и Мирела Френи.

1980–1997

Годините на разцвет

Върховете на фестивала се свързват с името на Петър Ступел — директор в продължение на 15 години, ученик на Панчо Владигеров, който с лекота създава контакти с Абадо, Брендел, Бърнстейн и Шнитке. През 80-те „Седмиците“ достигат огромната си привлекателност: звездни имена (Рихтер, Гилелс, Марсел Марсо, Жан-Пиер Рампал, Курт Мазур, Данаил Шафран), прочути оркестри (Виенска филхармония, Лондон симфъни, Гевандхаус, Ла Скала) и българските хорове в своя апогей. През 1988 г. Ступел е избран в Управителния съвет на EFA.

след 1992

Оцеляване и нов етап

„Златният“ период започва да увяхва след 1992 г., когато с решение на Министерството на културата фестивалът е преобразуван във Фондация в обществена полза. Въпреки финансовите трудности не е пропуснато нито едно издание — липсата на „рекламни звезди“ е заместена с нови посоки: майсторски класове, научни конференции, смесени проекти и разширена репертоарна стилистика. След Петър Ступел (до 1997) начело застава проф. Димитър Тъпков (1997–2007).

2007

Обединяваща сцена

От 2007 г. фестивалът се ръководи от проф. Пламен Джуров — председател до 2022 г., след когото начело застава проф. Момчил Георгиев. „Софийски музикални седмици“ се утвърждава като обединяваща сцена за българските музиканти от страната и Европа, а програмата се гради на доброволното сътрудничество на редица музикални институции начело със Софийската филхармония. 57 издания по-късно — половин век традиция, съхранявана и обновявана всяка година.

днес

Живо пространство за срещи

Програмата включва нови цикли и прегледи на оркестровото изкуство, български и световни премиери, както и множество съпътстващи прояви. Публиката има възможност да се срещне с музиканти, композитори и творци, да присъства на представяния на книги и компактдискове, майсторски класове, творчески ателиета, изложби, филмови прожекции и още много събития, които превръщат фестивала в живо пространство за среща между различни изкуства и поколения.

Традицията продължава да се развива, като всяка година добавя нови имена, идеи и творчески срещи към своята богата история.

Програмите на миналите издания разгледайте в раздел Архив.